Честит празник на всички с днешния църковен празник "Възнесение Господне"

Виж повече относно празника на:
https://web.facebook.com/photo.php?fbid=1094804693985459&set=a.226348104164460.59870.100003678151923&type=3&theater

Църковната музика и молитвата

Възнесение Господне: [14]. 

Автор: Иван Божурин

Какво е молитвата? Църквата yчи, че на човека е присъща идеята за Бога, както вече споменахме - той  е сътворен по Божии образ, следователно е носител на Божието начало в него. Така човек с духа си желае за Бога, стреми се към Него, да Го познае и да общува с Него. За което се говори в псалома: „Копнее душата ми и чезне за Господните двори; сърцето ми и плътта ми с възторг се стремят към Живия Бог“(Пс. 83:3)[1].

Църковната молитва е най-разпространената и утвърдена форма за общуване на човека с Бога. Тя осъществява непосредствената връзка „Бог - човек“. Както знаем Господ Иисус Христос се молил на Отца Си и учил учениците Си и те да се молят (Мат.6:6). Той Ги съветвал да не бързат да се молят за себе си за това или онова: „Отец знае от какво имаме нужда, още преди да поискаме от Него“(Мат.6:8). Светите отци ни поставят към молитвата специални правила, за да бъде тя чута. Евангелистът Матей препоръчва да се молим с вяра: „Всичко що поискате в молитва с вяра ще получите“(21:22). Св. пророк Исаия ни съветва да се молим със смирение: „Ето на кого ще погледна: на смирения и съкрушения духом“(66:2). В посланието си към Коринтяни(14:15) св. ап. Павел насочва вниманието си към разумната и съсредоточена молитва: „Ще се моля с дух, ще се моля и с ум“. Сърцето ни и волята ни трябва да съответстват на Божията воля както ни съветва св. ап. Тимотей(2Тим. 2:19): „Да отстъпи от неправдата всеки, който произнася името Господне“. Подобна е позицията на св. ап. Йоан относно чии молитви слуша Бог. Той не слуша грешниците, но: „Който почита Бога и върши волята Му, тогова слуша“ (Йоан 9:31). А св. ап. Лука съветва - да се постоянства в молитвата, защото избраниците Му, които: „Викат към Него денем и нощем“ Той може да забави, но няма да забрави да ги защити. Образец на християните как да се молят е Господнята молитва „Отче наш“, която е истинска икона на вярата. Тази молитва ни е придадена директно от Господ Иисус Христос[2].

Песенната молитва е възнасяне на ума и сърцето към Бога, съчетано с благоговейни думи и с подходяща мелодия. Както мелодията, така и текста към нея, се явяват разговор, диалог с Бога. В богослужебната практика се използват различни видове молитви: Хвалебна, Благодарствена, Покайна, Просителна[3].

Църковната музика е пряко свързана с богослужението, в което песенната молитва заема голям дял. Тя съществено изразява отношението на човека към Бога и обратното, което означава едно непрекъснато общение реализирано от Светия Дух.

Църковната музика като част от богослужението ни въвежда в новото измерение на живота, а именно в Христос, Който е истинския живот на света.

Църковната музика съдържа всички автентични белези на богослужението, където няма ограничение между земното и небесното – твърди проф. прот. Чифлянов. Богослужението, което се извършва на земята, се осъществява и на небето: „Ние изобразяваме тайнствено херувимите“ (Херувимска песен); ние пеем заедно с ангелите трисвятата и победна песен „Свят, Свят, Свят Господ Саваот…“; ние молим Бога да приеме това наше Богослужение в „светия наднебесен и мислен жертвеник“[4].

Богослужението в православната Църква се развива в две насоки. Едната е пронизана от страха от Бога и Божието наказание, а другата опира в Неговото Човеколюбие. Православното богослужение има Христоцентричен характер и отразява копнежа за преобразяване на човека, неговия безспирен стремеж към разгадаване на тайнството и опознаване на свръхестественото. В това необятие от човешки стремежи идва изкуплението и победното навлизане във вечността. Възкресението на Господ Иисус Христос е победата Му над смъртта. Тъкмо могъществото на Възкресението е основата върху която се гради цялото богослужение. В него се освещава човека като се преобразява в нова твар - става нов човек. Християнското богослужение има колективен характер, затова говори и факта, че по-голяма част от молитвите и песнопенията са направени в множествено число, с голяма тържественост[5].

Тайнствата са център на богослужението. Христос е тайнство, защото е образът, чрез който човека възприема невидимия Бог и става посредник, чрез който Бог прониква в общение с човека и отдава Себе си на човечеството. Тайнство е и самата Църква, която се ръководи от Светия Дух. Тук Бог се съединява невидимо с човека чрез молитвената благодат и участва реално в Богослужението[6].

Тайнство на тайнствата е светата Евхаристия, чрез която християнина приема тялото и кръвта Христови под формата на хляб и вино за залог във вечността. Под думата тайнство в Новия Завет се разбира: „Тайни на Царството Божие“ т.е., целият замисъл за спасението на човека[7].

Църковното пеене е част от това домостроителство, ревниво пазено през вековете и обогатявано от посредниците на преданието. Църковната музика е инструмент на светите тайнства. Чрез нея вярващите получават благодатни сили от Бога още по време на самото богослужение и затова тя става икона на вярата, явява Божията слава.

Наред с видимите свещенодействия, песенната молитва се явява като един от ключовете, чрез които Светия Дух предава на вярващите благодатните дарове. Тайнствено е и приемането на благодатните дарове от Дух Светий, защото понякога вярващият дори „не разбира“ кога и как ги е приел[8].

Целогодишно Църквата извършва богослужение като осъществява целокупната тайна на Божествената икономия, план за спасение и обновяване на света, респективно преобразяването на самия човек, който е призван да върви по този план за спасението на неговата душа[9].

Ето как описва църковната музика музиковеда Петър Динев: „Човешкият глас е най-съвършеният музикален инструмент, чрез който християнинът съзнателно и с участието на своя ум и сърце славослови Твореца и произнася молитви. Музиката е била и завинаги ще си остане понятният език за молитвена беседа между Бога и човека… В тази молитвена беседа словото и богослужебният текст са основата, но музиката е съвършеният изказ на най-вглъбени религиозни трепети и чувства“. Също така той поддържа тезата за структуроопределящата роля и неразривна връзка между богослужебния текст и музиката[10].

Не само песенната молитва към Бога, но и тази към светиите, които са застъпници пред Него, за нас е проводник на нашата вяра. Спасяващите се не се спасяват поотделно, а в Църквата, заедно с цялата Църква. Тя е извор на живот. От този извор всеки черпи каквото му е потребно. Когато християнина вярва, то той е в единение с богоотеческата любов на всички. Когато се моли той е в цялата молитва на всички, причината е, че Христовата Църква прави молитви за всички. Това означава, че има жива връзка между духовния свят и земните членове. Светиите са тъждествени на ангелите като оказват необходимата помощ на човеците. Църковната музика е дълбоко свързана с тайнството на изпращането на починалите в отвъдния свят. В историята на древните народи поетичното и свързаното с него песенно изкуство ще намерим неотразими доказателства за взаимна молитва, в която хората се молят един за друг, а също изпращат покойниците си с най-добри чувства и пожеланието Бог да ги приеме в рая[11].

Молитвата бива вътрешна и външна. Когато се молим само с ум и сърце тогава тя е духовна, вътрешна, като стремеж към постоянно общуване с Бога. Точно за тази вътрешна молитва св. ап. Павел казва: „Непрестанно се молете“(1Сол.5:17). Молитва, която е съпроводена с думи, с кръстене, поклони и др., се нарича външна. Но само тази молитва не е достатъчна. Господ Иисус Христос казва, че тя е безплодна, и затова трябва да бъде придружена с вътрешна, с участието на сърцето и душата: „Тоя народ се приближава до Мене с устата си и Ме почита с устните си, а сърцето му стои далеч от Мене; ала напразно Ме почита“ (Мат. 15:8-9). И още: „Всичко що поискате с вяра, ще получите“(Мат. 21:22); „кога се молиш, влез в скришната си стая и, като си заключиш вратата, помоли се на Твоя Отец“ (Мат. 6:6); и така нашият Отец небесен ще даде блага на ония, които му искат, когато вървят в пътя на Неговата воля[12].

Според доц. Д. Димитров, като изпълнение, църковната музика е загубила значителни позиции. Факт, който се отбелязва в почти целия православен свят. През дългия атеистичен период духовността на вътрешния човек е била изсушена. Голяма част от църковните певци започнали да гледат формално на своите задължения. В тях нямало горене по Бога, нямало християнско и църковно съзнание; отсъствало разбирането, че певческата дарба им е дадена от Бога. По мнението на доц. Д. Димитров църковните певци подценявали изключителната си привилегия да славят Бога. Църковното пеене е служение Богу, то е вероизповед и молитва[13]. 

Бележки

1.  Коев, Т. Вярата – основен фактор в религиозния живот. – в: ДК, бр. 11, София, СИ, 2003, с. 5.

2.  Коев, Т. , Киров, Д. Кратка богословска енциклопедия. София, Булвест 2000, 1993, с. 141.

3.  Коев, Т. Православен катехизис и послание на източните патриарси за православната вяра. София, СИ, 1991, с. 129-130.

4. Чифлянов, протопрезвитер Благой. Православна литургика. София, УИ - св. Климент Охридски, 2008, с. 51.

5.  Пак там, с. 49,51.

6.  Пак там, с. 48.

7. Дюлгеров, Д. и Цоневски, Ил., ред. Коев, Т. Православно догматическо богословие. В.Търново, ЕТ Христо Червенаков & Митко, 1997, с. 179, 168.

8.  Пак там, с. 170.

9.  Мандзаридис, Г. Християнска етика – том 2. София, Омофор, 2013, с. 126.

10. Куюмджиев, А. „Относно указания на Петър Динев за изпълнението на църковна музика и някои аспекти на приложението им в съвременната практика“, в: Куюмджиева, С. Културното наследство на Рилския манастир – състояние и перспективи на проучването, опазването и реставрирането му, София, Изток-Запад, 2011, с. 243.

11. Дюлгеров, Д. и Цоневски, Ил., ред. Коев, Т. Православно догматическо богословие. В.Търново, ЕТ Христо Червенаков & Митко, 1997, с. 162, 163, 161.

12.  Коев, Т. Православен катехизис и послание на източните патриарси за православната вяра. София, СИ, 1991, с. 130-131.

13. Димитров, Д. „Църковното песнопение е прослава на Бога, молитва, богословие и богообщение“ 31.08.2016. / 22:21 – In: http://www.pravmladeji.org/node/480.

14. Източник на иконата: икона от храм "Света Троица", град Стамболийски - художник Д. Джамджиев.

Църковното пеене в зависимост от индивидуалните качества на изпълнителя

                                             Автор: Иван Божурин

Икона на св. Йоан Кукузел от: [8].

От значение са важни правила при изпълняване на църковната музика, (която е един вид молитва "облечена" в мелодия), които църковните певци трябва да спазват. Всички изпълнители добре знаят, че светите отци са се стремели към ангелско пеене. Но то не идвало от тихия и треперещ глас, а от ангелския живот. Който искал да пее като ангелите, трябвало и живот му да е ангелски „Нашето пение казва – Св. Григорий Синаит, - според начина ни на живот, трябва да бъде ангелско, а не плътско. Гласното пение е указание за мислен вопъл вътре.“[1].
Изключени са всякакви динамични ефекти в църковното пеене. Вече казахме, че мелодиите са направени така, че да показват значението на текста, както и ладовете да дадат атмосферата на темата. „Когато смисъла трябва да се подчертае“ (употребени са глаголите: „радуйся“ и „ликуй“ и др.) „мелодията отива нагоре“ и обратно - слиза надолу, „където се говори за грехове“, ад и прочее, и още, – обяснява Катя Тодорова, - че като: „Ръководно начало служи правилото - ниските ноти да се изпълняват естествено без всякакво напрежение, а във височините, поради подчертаването на смисъла и поради причина на усилието, предизвикано у певеца за поддържане на мелодическите върхове, пението е по-силно“, но същевременно и умерено[2].
Доброто църковно пеене зависи и от състояние на пеещите. Например не може да чувстваш, че нямаш сили духовни и физически и да искаш да пееш, защото то изисква необходима енергия, която е необходима за песнопението. Въобще всичко трябва да бъде съгласувано за едно добро изпълнение - хармонизирано, защото различните певци пеят по различен начин, те имат различни гласове, диапазон, тембър, звукоизвличане, постановка и др., обучавани са в различни певчески школи, а могат да бъдат представители на различни националности с различие в езика, на който говорят, различие в артикулацията на звука и т.н. Църковната музика е част от живота на църквата. Тя е успяла да съхрани преданието, създавайки през вековете своите висококачествени творби, които и днес се употребяват в богослужението. Една от главните причини за това е, че школата, в която тя се създава, не е учреждение човешко, а самата Христова Църква. Църквата е „жив Богочовешки организъм, с присъствието на Светия Дух“, учещ я в истината. В член 12-ти в „Посланието на източните патриарси за православната вяра“ се казва: „Дух Светий, Който винаги действува чрез вярно служещите Отци и учители на Църквата, я предпазва от всяка заблуда[3].
Свети Йоан Дамаскин ни е оставил поучителен словесен образец за опазване на преданието: „Затова братя, нека стоим в Църковното Предание като на камък на нашата вяра без да преместваме границите, които са поставили нашите свети Отци и без да даваме мястото на тези, които желаят нововъведение и разрушаване зданието на Светата, Божия, Съборна и Апостолска Църква, защото, ако всеки започне да постъпва по своята воля, малко по малко ще бъде разрушено цялото Тяло на Църквата“[4].
Показателно е опазването на преданието по време на вселенските събори, където били включвани специални правила за изпълнителите на църковна музика. Такова е правило 75-то правило утвърдено на шести вселенски събор (680-681г.): „Желаем, ония, които влизат да пеят в църква, да не употребяват безчинни викания, да не насилват естеството до крясък и да не въвеждат нищо несъобразно и несвойствено на църквата, а с голямо внимание и умиление да пеят на Бога, Който вижда тайното, понеже „свещеното слово учило синовете на Израиля да бъдат благоговейни“[5].
Съществуват редица изисквания и за отговорността на църковния певец, което като достойнство му е придала Църквата. „Не трябва никой друг да пее в църква, освен певци, които се броят в клира и които се качват на амвона и пеят по книга“[6] – повелява 15 правило на Лаодикийския събор (343г.). Тези, на които е разрешено да пеят на клира трябва да имат благословия и по-точно да бъдат посветени в това служение.
Характера на църковните песнопения трябва да се отразяват и в душите на певците. Така изпълнението не трябва да бъде съпровождано с показност, с излишни жестове, мимики, както и излишна емоционалност. Песнопението трябва да се изпълнява, както технически според правилата на музикалния канон и музикологията, така и духовно. То трябва да минава през сърцето и душата, тъй като то е общение/диалог с Бога. За което е казал Спасителят: „Възлюби Господа, Бога Твоего, с всичкото си сърце и с всичката си душа и с всичкия си разум“ (Мат.22:37). Певецът трябва да бъде ангажиран не само с мелодия, но и с вътрешното, със съдържанието или посланието на текста, да преживява песнопението, което като функция е жива молитва към Бога и е в ръцете на живия Бог. Това означава, че той трябва да върви по пътя на Христос, който ни Го е завещал за спасението ни и спасението му.
Например да вземем Празника на празниците Възкресение Христово, на който Църквата чества възкресението на Христа Спасителя, Който църковния певец, с вяра Го приема за свой път, за своя истина и свой живот в самия живот и за свое спасение (срв. Йоан 14:6). При което църковния певец (чрез благодатната вяра) е призван за лично изживяване на Христовото Възкресение. То бъде като залог за личното му възкресение. Така Господ Иисус Христос като победител на ада, да победи и греховете му (на певецът), да го удостои с мир, истина и праведност, т.е. да живее с Царството Божие още тук на земята за вечен живот[7].
За да изпълни задачите си, църковното песнопение поставя сериозни изисквания и пред самия църковен певец. Той трябва да води духовен живот, да е чужд на пороците, рушащи неговото телесно и духовно здраве, да разбира гибелните им последствия - какво губи за сметка на блажен живот с Бога. Освен неговата теоретична и практическа подготовка, то това не отменя и неговата предварителна подготовка преди всяко богослужение (духовно, мелодийно, текстово, смислово, както и реда според Типика) за една достойна Бога служба. Цялото тайнство преди песнопението се предхожда от вътрешната молитва на певеца отправена към Бог да му даде сили и вдъхновение, за да Го възхвали, за което казва св. ап. Павел: “… Ще се моля с дух, ще се моля и с ум, ще пея с дух, ще пея и с ум“ (1Кор. 14:15). Доброто или “калофонното“ пеене, както и добрият хор създават благоприятна атмосфера в храма за задълбочена молитва. Така от певческото изпълнение "зависи" дали ще се осъществи живата връзка между човека и Бога, в която певецът или хорът се явяват главни посредници и разпространители на молитвата. Следователно, всъщност, те изобразяват вярата си в Бога, за да бъде мелодията пропита от молитвения дух. Обличайки църковните песнопения в този дух - те стават музикални икони на Бога, които всъщност разкриват Негово битие - и тук на земята чрез Божествените енергии, които пребъдват във истинския живот на този живот, в цялата пълнота на Църквата - небесната и земната.

Бележки

[1] Срв. както и цит. по Тодорова, Катя. Източното православно църковно пеене. Хилядолетното дихание на православната светост. София, Любомъдрие, 2010, с. 69.

[2]   Срв. както и цит. по пак там, с. 70.

[3]   Срв. както и цит. по пак там, с. 71,73.

[4]   Срв. както и цит. по пак там, с. 179-180.

[5]  Стефанов, протойерей Иван. Правила на светата православна Църква. Славянобългарски манастир „Св. Вмчк Георги Зограф“, Света Гора, Атон, 2004, с.185.

[6]   Пак там, с.250.

[7]  Синодално послание, „Патриаршеско и Синодално Пасхално послание – 2010 - 2009г.“ 09.08.2016. / 01:25 – In:http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/podvizhni/Velikden/sinodalno_pashalno_poslanije.htm

[8] Източник на иконата: https://hymnographies.blogspot.bg/2011/04/blog-post.html